Лимецът всъщност е вид пшеница, но се обработва доста трудно и дава по-малко добив, заради което бива заместена от други сортове.
Еднозърнестият Лимец се смята за прародител на всички сортове пшеница. Той е първата форма на житно растение, отглеждано от човека за храна. В България могат да се открият няколко варианта на дивия еднозърнест и двузърнест Лимец.
Неговата структура и сила за живот са толкова стабилни, че той продължава да се самовъзпроизвежда година след година даже и без човешка намеса (нещо, което не би се случило на много други растения). Той не се влияе много от климатичните промени, нито от болестите по пшениците.
Също така не се влияе от човешката алчност за масови добиви и досега все още няма създаден негов хибрид. Това е една от причините да е забравен този сорт пшеница и да се култивира на много малко места по света от алтернативни земеделци, и то предимно като устойчиво жито за храна и посев. Расте на много бедни почви и терени и не се нуждае от пръскане. Изключително добре се бори с плевелите и не им дава да се развиват, затова в миналото са го използвали и за прочистване на нивите.
Еднозърнестият Лимец е най-протеиновата пшеница - той съдържа много полезни минерали и мазнини, които не се срещат в други сортове пшеница. Голямото количество антиоксиданти и други полезни вещества го правят суперхраната от житните растения.
Лимецът е богат на много витамини от групата В, витамин Е, калций, калий, фосфор, магнезий, натрий, селен, желязо, цинк и други.